Всичко започна преди около 2 седмици, когато във всеки ден от седмицата имаше тежка контролна или изпитване! Разбира се аз не бях чел достатъчно през останалите седмици, което означаваше, че трябва да седна да чета усилено. Щото пък от друга страна имах доста разправии с наште за тва, че ми е супер зле успеха 1ви срок. И по-миналата седмица реших, че ше уча – и учих. Ама спах по 5-6 часа на ден, а на следващия трябваше да съм свеж като краставичка, за да се представя добре в часовете. Работата вървеше, що-годе добре до петък. В петък (става въпрос преди 2 седмици 🙂 ) имах олимпиада по физика и както си бях втора смяна и започвах училище във 13:00, този път трябваше да съм на линия в 7:30 сутринта – и бях. Реших си там каквото трябваше, даже на втори кръг отидох, за което се чувствам горд, защото не вярвах, че има толкоз акъл в мене. И след това бях на училище до 18:50. Главата ми беше нещо като гръмнал бойлер! Имах някакво невъобразимо главоболие, накрая се оказа, че имам и температура. “От преумора ше е.”, казах си и реших да посвиря на китара. Посвирих, доразмазах се и си легнах. В събота сутринта не можете да си представите за какви болки в гърлото, белия дроб, главата, очните ябълки и къде ли още не, имах. “Няма да го бъде”, помислих си и почнах да се тъпча с Аспирин Ц, Витамин Ц, Парацетамол и чайове. Пооправих се, ама още кашлях. След това излезнах на кафе на центъра с приятели. Качвахме се на гондолата (с какъв акъл съм го направил не знам – ама беше хубаво). След това навръщане към панса с Жиката минахме през аптеката да се заредя с медикаменти. След като се прибрах термометъра отчете 38.2. “Оле, мале, ше се мре”. Легнах да спя. Като се събудих към 22:00 реших, че няма да издържа и, че ще трябва да се прибирам вкъщи, защото нещата стават сериозни. Същевременно Живко беше на същия хал – и той с температура. ‘сичко точно в неделя и двамата с 39 и нещо си температура си хванахме транспорта за родния дом.
След като се прибрах приличах на парцал. 5-часовия път ме беше довършил. Едвам се прибрах. След това се започна дълга и мъчителна седмица вкъщи на антибиотици, сироп за кашлица, чайове, медове, лимони и не знам си още какво. Получих мусколна треска на коремните мускули от кашляне. Но седмицата свърши и трябваше да се връщам на училище, въпреки че не бях оздравял напълно. Разбира се, както се предполага, не бях учил почти по никакъв предмет пред тая айляшка седмица и затова още в понеделник се наложи да правя 2 контролни – по Химия и Бълг. език – побърках се. Във вторник сме имали контролна по Немски и също така имаме Биология, по която пък не знам за какво става въпрос.
И във понеделник се започна сегашната мъчителна седмица. То не беше учене и не знам си к’во още. Ник’ъв сън. Бях като сумнамбул – на всичкото отгоре бях болен все още. Както и да е и вторник се мина – по Биология не ме изпита – доста добре!!!Обаче в сряда имаме География, Физика и История (не знам дали знаете, ама по история съм много зле със материала) и пак падаше учене. И пак нямаше сън… докато дойде последния час в сряда – дойде няква лелка и съобщи за грипна ваканция! Полудях от кеф. Мдааа… обаче след училище имах оговорена репетиция за деня на таланта (31.03). За тези, които не знаят ще правим Anouk – Nobody’s wife.
И така реших да си изпусна автобуса с 13:30 в сряда и да си пътувам в четвъртък. Така и стана. След репетицията отидох на кафе с приятели от класа. Ииии.. тука вече не е интересноо…. и накрая почти цяла вечер гледах филми (много тъпо щото ми се спеше като на кон, ама гледах и дрямах). На сутринта трябваше да ставам в 7:30 (всъщност тази сутрин). Естествено пак бях като парцал. Трябваше да си оправям багажа, че трябва да си тръгвам, да пооправя малко стаята, и да си взема един душ. Трябваше да се оправя до 9:00, защото тогава имах уговорка с един приятел да ходим на пазар (трябваше да си взема някаква дрешка).
Обикалянето беше голямо и беше с пълна раница на гърба. Доскапах се и накрая се разложих в автобуса. Спах, спах и накрая пак съм изморех и ми е нервно.
Най-накрая се стига до този момент, когато пиша тва самопризнание и откровение. И искам да ви кажа, че и в по-трудни ситуации съм бил и съм се справял и те просто са минавали. И днес ще мине, ще се наспа като пич. Ще се пошляя из вкъщи пак (вече не толкова болен и се надявам да минат по-добре). От мен толкова засега.
Categories