Не мога да заспя,
не мога, не искам, а трябва
аз в друг свят да се пренеса,
боли ме, мъчи ме, а трябва
аз всичко да забравя,
но може ли това да стане
щом в сърцето цялото обляно
от тъга и злоба и пепел хладна
чакаща искри да пламнат
жарта да се разпали, ала няма
дърве, които да запали
нищо няма, нищо не остана
вятърът задуха и разпръсна
пепелта останала от другите пожари
няма нищо, нищо няма, дупка –
зейнала е яма, която никак аз
не бих могъл да схвана,
що за чудо ме накара
такъв глупак да бъда, няма
повече да я обичам, няма,
не издържам, не трябва, а искам
ах, как искам, нея да я няма
но тя е тук в тази зейнала огромна яма,
чакаща да я зария с пепел, няма,
всичко вятърът издуха надалеч,
не останаха ми чувства веч,
само болката да пари, нека
аз поне съм жив, това ми стига,
ако искам ще обичам, ако искам
няма това да спре да ме подпира и
любовта изцяло да погълне
мен и моята любима,
това не ще се случи нивга
аз не съм за този тип живот създаден
–
не знам, а искам
теб силно в обятията си да притискам,
но защо,
каква е таз’ измама и заблуда,
която в главата ми нахлува
защо си мислиш, че си влюбен
а не си, не знаеш, или си обсебен
фикс идея може би, пак не знам
не мога, а искам повече
дали да знам или да мога
това ми е въпроса,
на който само аз би следвало
да търся отговора.
Всичко досега вървя добре
защо така се случиха нещата
накарах те да се видим насаме
ти отказа, после
всичко свърши много просто
не успя дори да разбереш
какво съм аз човече, дето
само ти мислеше доброто
но нека бъде винаги за мене злото
никога не е било, останах
сам със сърцето си, горкото
никога любов не е видяло, ослепяло
но ще да прогледне
не мога аз да се надявам скоро
нещо да огрее лявата страна
голяма тъмнина, тъга и празнина,
и всичко друго що тай погнуса
отвращение и ужас
да ме облее пак, отново
ще да мисля не за теб,
а за нещо друго, което ще струи
любов а не безизразно да гледа
в моите очи, и нищо да не казва
да ме кара да измислям все лъжи,
които твоя поглед причини
и продължава все така
да ме побърква,
ах, тез зелени бисерни очи.
не мога, не искам, а трябва
аз в друг свят да се пренеса,
боли ме, мъчи ме, а трябва
аз всичко да забравя,
но може ли това да стане
щом в сърцето цялото обляно
от тъга и злоба и пепел хладна
чакаща искри да пламнат
жарта да се разпали, ала няма
дърве, които да запали
нищо няма, нищо не остана
вятърът задуха и разпръсна
пепелта останала от другите пожари
няма нищо, нищо няма, дупка –
зейнала е яма, която никак аз
не бих могъл да схвана,
що за чудо ме накара
такъв глупак да бъда, няма
повече да я обичам, няма,
не издържам, не трябва, а искам
ах, как искам, нея да я няма
но тя е тук в тази зейнала огромна яма,
чакаща да я зария с пепел, няма,
всичко вятърът издуха надалеч,
не останаха ми чувства веч,
само болката да пари, нека
аз поне съм жив, това ми стига,
ако искам ще обичам, ако искам
няма това да спре да ме подпира и
любовта изцяло да погълне
мен и моята любима,
това не ще се случи нивга
аз не съм за този тип живот създаден
–
не знам, а искам
теб силно в обятията си да притискам,
но защо,
каква е таз’ измама и заблуда,
която в главата ми нахлува
защо си мислиш, че си влюбен
а не си, не знаеш, или си обсебен
фикс идея може би, пак не знам
не мога, а искам повече
дали да знам или да мога
това ми е въпроса,
на който само аз би следвало
да търся отговора.
Всичко досега вървя добре
защо така се случиха нещата
накарах те да се видим насаме
ти отказа, после
всичко свърши много просто
не успя дори да разбереш
какво съм аз човече, дето
само ти мислеше доброто
но нека бъде винаги за мене злото
никога не е било, останах
сам със сърцето си, горкото
никога любов не е видяло, ослепяло
но ще да прогледне
не мога аз да се надявам скоро
нещо да огрее лявата страна
голяма тъмнина, тъга и празнина,
и всичко друго що тай погнуса
отвращение и ужас
да ме облее пак, отново
ще да мисля не за теб,
а за нещо друго, което ще струи
любов а не безизразно да гледа
в моите очи, и нищо да не казва
да ме кара да измислям все лъжи,
които твоя поглед причини
и продължава все така
да ме побърква,
ах, тез зелени бисерни очи.
One reply on “Да искам, да мога, да съм”
Axxx tazi lubov,kolko vreme o6te 6e ni ma4i:(!Mn qko stihotvorenie.iska6emise da nqma krai kogato 4eta…mn dobre izrazeni 4ustva!sigorna sam 4e mn hora kogato pro4etat tozi stih 6e se setqt i za sobsvenite si stradaniq i bolki,no pone da sa po spokoini,za6toto ne sa sami 🙂