Искам да започна първо с това как бих искал сам да отговарям за живота си и да става това, което си пожелая, защото няма нищо по-хубаво от това. Мисля си, че за да постигна такова вътрешно удовлетворение е нужно да изпиша всички свои желания и мечти, за да знам какво точно искам и как би следвало да го постигна. Имам чувството, че досега съм живял ей така, правил съм каквото ми е било на ума на момента (не че т’ва не е супер яко! 🙂 и не че няма да го следвам ), но все пак да имам и някаква по-нататъшна представа за това, което искам да бъда и да ПРЕбъда. Винаги съм се пазел от размисли като тези, винаги съм смятал, че всичко ще си дойде от самосебе си, ама накрая няма да знам дали това е лично мое желание или просто стечение на обстоятелствата при които аз съм останал безучастен и просто се радвам на сегашния момент. Тоя живот ми е писнал. Щом ме е било страх от това, което ще става занапред значи все пак съм искал да го променя и че не искам да бъде “така и така”. Сега това “така и така” ще си го направя аз, както на мен ми е добре. Не че искам да се изкарам егоист, но си е точно така и смятам , че всеки от нас трябва да го направи. Накратко: “Вземи живота си в ръце и прави това което ще те прави щастлив”.
Има и друга страна на нещата. Доста хора са казали: “Ти живееш в мечтите си и правиш всичко възможно, за да ги постигнеш и накрая не живееш пълноценен живот”. Стига глупости – няма нищо по-хубаво от мечтите! Тея дето се вглъбяват в мечтите си не са нормални. Аз изобщо няма да направя така. Ще си напиша нещата, които искам да се случат и всеки ден ще си мисля за тях като за нещо, което ще се случи, а не неща, които искам да се случат! Сега пък сигурно звуча още по-неразбираемо… и сигурно все повече звуча като човек, който живее в мечтите си. Както искате; за мен си остава мечта-реалност.
Не знам до колко това ви се струва реално. Май сега е момента да спомена, колко много ми повлия един ДОКУМЕНТАЛЕН филм, който гледах.
Categories
