Разни хора, разни простотии!

Всеки сам трябва да осъзнае своето място в тоя шибан свят. За да го разбере много хляб трябва да се изяде! (Римата ми допада.) Аз пък съм едно странно същество дето само не може да разбере кое е то и що прави то точно тука и сега. Голяма простотия, не съм само аз тоя дето ги мисли тея глупости, сигурен съм, ама на мен ми е болна тема тва. И не спирам да си блъскам кухата глава точно за ей такива работи.
Що ли пак се разписах? А? Имате ли представа… Който ме познава ше ми каже, че пак съм хванал влака за Ада дето минава първо през тая голяма напаст: любовта (любовта, обичта, изобщо не ме интересува как го наричат – както и да му кажат все ще сбъркат). Явно съм от тея дето са малко по-‘влюбчиви’ от другите. Смешно? ‘Влюбчив’! Хааааа-ха! За пореден път се разочаровам от тваа….аа как му беше иметооооо… любов! Не ми се смейте, ако си мислите, че само аз съм на тоя хал в момента и че си говоря пълни глупости и щуротии в 1 през нощта, заеби тогава! Със сигурност или си нямате никой до вас и не ви е*е дали има или няма, или просто си стоите на дивана и приятелят/ката, която/който ви гали по коляното. Ма как може да съм толкова странен за самия себе си. Не се разбирам! И се плаша, че не знам какво мога да направя някой ден. (Тоя е луд!) Ми да, сега са ме хванали точно лудите! Подивявам! Не мога да си намеря местенце и човеченце, където и с което да седна да си кажа две нормални приказки. Изолация! Ква изолация, та тва само повече може да ме вкара във филма дето още няма край. За к’во ги пиша тея работи. Ми щото няма на кой да ги кажа! И най-важното е, че като ги пиша тука, компа до мене няма да реагира на т’ва кво съм написал и всичко сеедно остава скрито-покрито. Кой знае ако бях ги говорил тия глупости на някой от вас. Колко ли пъти щяхте да ме прекъсвате и да почвате да ми говорите някви ваши ра’оти. Ей тва е … затва хората пишат книги. Е, нямам намерение да пиша книга, ама ако още има моми дето да ме оплитат в мрежите си (било то неволно, т’ва няма никво значение, все пак аз съм тоя дето се оплита – те нека си имат мрежи, просто трябва да ги избягвам). Хмм. Мрежи… Що па мрежи? Що не го наречем цялото тва нещо (обаяние, красота, излъчване и тем подобни ) просто ЖЕНИ. Те са си една цяла мрежа, квото мине през тях … а то всъщност през тях трудно минават нещата, успех на тея дето са успели да влязат и да излязат невредими. Иначе мрежи като определение бива – само дупки – нищо друго.
И все пак …
Може ли един вид да просъществува ако го няма тоя отбор (ако ги няма мрежите). На тая нашта планета са така устроени нещата, че винаги трябва да има хищник и плячка. Ама изобщо не е смешно – нямам впредвид хищник и плячка в буквалния смисъл на думата. Ако имате малко акъл в главата ше се сетите за кво говорая. Усещам, че съм нещо много враждебно настроен към всичко днес. Квото и да ми кажат, отговарям остро. Тва ше е някъв вид неодобрение и недоволство от т’ва дето става с мен, щото наистина не ми се нравят много неща от живота ми …. С всеки изминал ден те стават все повече и повече!

След време ше говоря с насмешка за тея глупости дето съм писал по-горе. Ако доживея да ги прочета пак и да осмисля наистина кви съм ги вършил и мислил ще си е постижение. Момент! На колко си години? Аз сега съм на 17 и ше направя 18 след 2 месеца. Нормално ли ти се струва да се чувствам така, не трябваше ли вече да съм голям, пораснал, улегнал тип??? Ще трябва да гласувам, да поемам още повече отговорности,… бла-бла-бла и така нататък. Пък аз дерзая за някаква любов или там квото е (онова дето те кара да се чувстваш ненормално тъп и загубен и винаги да правиш неща дето въобще не си си и помислял, че може да направиш, или пък да говориш). Аз така направих с последното момиче… малко е късно да го обяснявам щото вече е свършен факт, ама ме е яд че не успях да разгърна така нещата, че тя да разбере всъщност какъв съм аз и т.н. и т.н. И сега трябва да се излагам като кифладжия и да й говоря тъпотии по тъпия скайп, на които един скайп знае как реагира тя… щото за тва време дето бяхме заедно не можех да спра да мисля за нея и бях в някъв ‘детски филм’ дето всичко е прекрасно и всичко свършва с много ядене и пиене. Тъп бях – влюбен бях, защо и аз не знам. Тъп съм – влюбен съм, защо отново пак не знам. …зле… и тъпа точка ->> . <<-