Ехааа, почти бях забравил какво е да се пише тук. Лятото още не е минало, а толкова неща се случиха. Определено е интересно да се върна в началото на края на последната учебна гимназиална година. Че съм си прекарал добре, няма защо да го споменавам. По-интересно и по-важно е това, което остава. Колкото и шаблонно да звучи, банално, лигаво и каквото още там се сетите, 100 пъти повече ми пълни душичката като знам, че петте години прекарани със съучениците са накарали мен и много други да се държат един за друг, да си помагат, да се доверяват … на приятели, хора достойни за уважение.
Та, защо така ми се приписа изведнъж. Ами, вчера получих писма и съобщения от хора които изобщо не съм предполагал. На всичкото отгоре бяха много “силни” и истински като посланието им така ме стопли и се почувствах много стойностен след това. Някак си колкото и хубаво да беше толкова беше и свършило.
А като се замисля, че след 14 дни ще изхвърча от тая държава и ще започна всичко отначало, се изпълвам със смесени чувства. Малко или много вече се чувствам улегнал, вече няма да е същото както едно време ( визирам 8ми клас 🙂 ). Оставям толкова много хора, на които държа и се хвърлям в океан, за който единствено знам че водата в него е солена.
Да, да, да тъжни раздели , ала бала. Какво да направиш, такъв е живота, аз да няма цял живот да тъпча на едно място. Гадно, лошо, такова е. Така и ще бъде. С пълно съзнание се хвърлям в непознатото. Ето така се чувства човек жив. Защото като се хвърлиш в непознатото, нямаш си представа кога е следващата спънка по пътя или колко е близо ключа за лапата.
Та, защо така ми се приписа изведнъж. Ами, вчера получих писма и съобщения от хора които изобщо не съм предполагал. На всичкото отгоре бяха много “силни” и истински като посланието им така ме стопли и се почувствах много стойностен след това. Някак си колкото и хубаво да беше толкова беше и свършило.
А като се замисля, че след 14 дни ще изхвърча от тая държава и ще започна всичко отначало, се изпълвам със смесени чувства. Малко или много вече се чувствам улегнал, вече няма да е същото както едно време ( визирам 8ми клас 🙂 ). Оставям толкова много хора, на които държа и се хвърлям в океан, за който единствено знам че водата в него е солена.
Да, да, да тъжни раздели , ала бала. Какво да направиш, такъв е живота, аз да няма цял живот да тъпча на едно място. Гадно, лошо, такова е. Така и ще бъде. С пълно съзнание се хвърлям в непознатото. Ето така се чувства човек жив. Защото като се хвърлиш в непознатото, нямаш си представа кога е следващата спънка по пътя или колко е близо ключа за лапата.