Толкова мноо неща искам да кажа и да изпиша… да ги излея. Имам много насъбрани мисли, които трябва да споделя рано или кусно и мисля, че това време е дошло. Време, в което стомахът ми се свива на топка и се чувствам неестествено в кожата си. Момент, в които не искам да виждам никого и в същото време всички. Да искаш да останеш сам, за да си подрес мислите, да вземеш поне някакви решения за живота си без да се съобразяваш или повлияваш от някого. Ние хората сме социални същества и трябва да общуваме, това повлиява на начина ни на мислене и взмане на решения. “С какъвто се събереш – такъв ставаш.”, е казал народа. С толкова много хора се видях и обмених опит че сет ми е нужно време насаме. Н само да обработя индормцията, но поради простата причина че чувствам нуждата да остана сам. Никой да не ми говори, да не ме тревожи с негови проблеми и аз да се правя,.че разбирам….ужас.
Categories