Много ми е тъжно, всичко ми напомня за теб, искам постоянно да ти пиша. Сещам се толкова неща и истории постоянно. Но разбирам как те са в миналото вече. Не отричам красотата и колко прекрасни бяха и с удоволствие се сещам за тях.
Няма виновни в нашата сладка история. Много ми е билно, когато търсиш вина у някой. Как може би не съм те обичал достатъчно. Абсурдно ми е да повярвам, че можеш да си го помислиш. Но аз си мисля и друго, но това ти явно не можеш да видиш, защото не виждаш от моята перспектива. Аз не съм тук, защото някой ми е казал или защото не те обичам достатъчно. Аз живея тук сега и съм тук по собствено желание. На този етап от живота си искам да съм на такова място като това тук. Нека да го кажа така, че да е ясно веднъж за винаги – в тези години искам да мога да обикалям и да ходя навсякъде. Когато съм в тук, имам това чувство на свобода. Тази перспектива! Аз лично не я виждам толкова ясно и ярко ако се върна в България. Знам, че не е така на 100% и тук можеш да ми говориш много, но така го чувствам. Как мислиш, щях да се чувствам, ако дойда в България да живея с теб? Хм? Т’ва със същата работа – няма кво да го коментирам. Аз съм бил оставил любовта, за да живея някъде. А ти ? Не ме ли остави, за да останеш в България на хубавата си работа и близо до роднини? От моята гледна точка това се прилага 1:1 за мен и за теб. Но от твоята гледна точка – не. Имам две двойки приятели, от които 1 имат детенце вече, които момичетата дойдоха да учат тук, а момчетата ги последваха и сега живеят заедно в Дания. Едното момче даже не знае английски. Да разбирам ли, че ти също не си ме обичала достатъчно? Не. Просто гледната ти точка те ограничава и искаш да намериш виновен. И сега си мислиш – ама аз не те обвинявам. Но търсиш причина. Няма виновни. Главната причина е, че имаме две различни гледни точки и действаме по тях. Ако дойда в бг, да не би да няма да оставаш на работа до късно? А аз? Изнервени? Напрегнати? Самотна си защото ме няма сега. Ще си намериш, някой до теб, когото да те обича и да най-вече да е до теб. Направо се изумявам от себе си как мога да кажа нещо като това. Но го мисля и ти го желая от все сърце! Ако един ден пътищата (не само физически) се пресекат, ще съм повече от щастлив да се съберем. Поне така мисля сега. До колкото знам, аз няма да си търся приятелка сега. Но всеки трябва да направи това от което има нужда. Сетих се за Петра и Владо от Ниш. Тяхната история ми се струва пикантна, макар и много малко да знам. Все пак тя представяше Италия.
Не можем да вървим заедно след като имаме различни цели. Още повече различни местоположения. Раздялата ни според мен е по нормални стечения на обстоятелствата. И двамата знаехме, че ще се случи един ден. Рано или късно. Само не исках да е преди да се видим пак очи в очи. Казваш трудно – аз казвам – лично. Не ми е приятно, че не искаш да се видим. Не знам от кое ще те боли повече, да се видим и да се сбогуваме или изобщо да не се видим. Болката и тъгата са нещо нормално и само показва, колко добре съм се чувствал преди това 🙂 Щастлив съм, че имам защо да тъжа 🙂
Искам да те видя зимата като се прибера и поне да си кажем чао. На теб ти е проблем физическия контакт, който може а последва. Разбирам… може би.
Не съм мазохист, че го искам и да ме боли повече след това. Но немога да отричам, че не съществуваш и не си там. Повярвай ми много искам да си общуваме пак. Много ми е приятно да си пишем и да си споделяме готини неща и материали. Аз мисля, че мога, просто не веднага.
Тъгувам, но не правя проблем от това. Живота продължава. И аз продължавам да му се усмихвам, не е трудно 🙂
(f)