Седя си аз “вкъщи” и си се чудя, впрочем нищо не се чудя. Всичко е много спокойно. Тихо. Гледам филм, сериал. Много интересен, мафиотски. Единственото, което ме вълнува в момента са всъщност мафиотите и пича под прикритие в момента. Всичко е много спокойно вътре в мен.
Бях на фитнес днес, както и вчера. Много спокойно се чувствам, уверено. Има много не разрешени мистерии в живота ми, но знам че ще отминат след време. Леко ми се доспива.
Лека вечеря, добра тренировка, сауната ми липсваше (малко).
В понеделник имам изпит. По-уверен малко пъти съм се чувствал. Жени – има, интересни – няма. Секс – също няма. Бягането на пътеката и йогата явно помагат за спокойствието ми доста. Кръста ме боли, трябва да го оправя. Но изобщо не е болка за умиралка, ще мине.
Доста неща ще се променят, и съм също толкова уверен – ако не и повече, че всичко ще бъде както съм решил. Повече от пристигането ми в Дания.
Сега даже не мога да си спомня кой съм бил тогава, когато пристигнах. Толкова много неща се промениха. Толкова много опит се натрупа за 3 години и половина. Има неща, които бих искал да минат друго яче. Всичко зависеше от мен. Още се чудя дали липсата на опит или страхът за провал ми попречи да направя това, което исках. Страхът е най-големият ти враг, също както Ти си най-големия враг на себе си.
Всичко това ще се промени. Новото начало е близо. Всички ще се събудим от какавидите, в които живеем и най-накрая ще разберем кои сме. Това трябва и ще стане.
Увереност и позитивна, градивна мисъл.