Така!
Минаха почти две години от както съм пускал нещо в публичното пространсто и какво по старомодно решение от това да напиша един блогпост.
От време на време ми идват едни такива идеи за писане, но никога не успявам да канализирам енергията в сядане, отваряне на уърдпрес и писане. Ето на, сега успях.
Имам много да разказвам, много, ама много неща се случиха последните 3 години, последните 2, а какво да говоря последната 1 година 🙂 Ще пиша и ще преживявам всичко много разпокъсано или подредено. Зависи как ми протече мисълта. Ако има грешки, дупки в паметта и неясноти – супер – значи вече и черно на бяло ще е ясно, че някои неща не са както изглеждат само в моята тиква. <сложи тиква тук>
Няма да пиша всеедно искам някой да чете и все пак, има една голяма доза удовлетворение в това за закърфича тия думи в тоя блог а не в Ноутс апа на телефона си.
Страх ме е, че си нямам и на идея какво искам. И наскоро ми стана ясно (ма не ясно, защото съм го прочел някъде, а наистина ми стана ясно), че това са глупости.
Откъде май идва всичката тая работа…
Очаквания към себе си и очаквания към другите. Нещо което знам от, какво да ви кажа, много години. Всеки, който чете сега си казва наум: “Еее, сети се Сашето. Видя си киндилиците.”
Да, ама и това не е толкова лесно. Сега като знам как се държа вкъщи или на работа с моите очаквания към другите или към себе, как се стъпва напред?
Главата ми експлодира нон-стоп като забележа състояние в което съм обичам контрола. Обаче още един слой е по-интересен. Аз съм контрол фрийк, ама съм пичага под прикритие. Такъв мазен дето уж е много спокоен и всичко е наред. И какво се случва сега? На работа всички ме виждат като някой спокоен и нормален, даже сигурно готин, а на мен ми се къса не само душичката ами и гъза то това да си изиграя правилно парада през деня. След това съм смазан и изтощен.
Днес само интересни неща: ето още едно…
Аз преди да стана лидер или мендижър на работно място си бях пълен айляк. Работехме и вършехме работа и се кефехме на всичко което правим. Ей там си обърках играта аз – смених си професията докато бях не зелен, ами още на семка. Да, справям се. Ама със справяне не се расте и не се живее на широко (не вкъщи, а в главата на широко).
Не трябва да се справяме със ситуации… трябва… като цяло нищо не трябва 🙂
Започнах да говоря за 3 слоя
- аз какъв съм всъщност – айляк човек, който иска някви неща
- аз какъв си мисля, че трябва да съм – играта, която се играе редовно и изтощава батериите
- какво всъщност излиза от мен в крайна сметка – мелез от “Вскичко е 6, вярвам ви, че ще направите всичко най-добро за клиента” и ”тия неща трябва да се направят ЕЙ ТАКА”.
Изказвам се рязко, за да направя добро разграничение – ама… и да не успея, поне съм опитал.
И сега почвам да ”искам”. Някой, някъде, някога ми беше казал, че на мен и моята зодия най-много им отивала фразата ”Аз искам”. Ами ако това ми идва най-съкровено от душичката, защо да го спирам? Аз искам, ама не искам само за мен.
Най-важното разграничение е да осъзная, че искам да премина от “аз трябва” обратно на “аз искам”.
Даже пишейки сега за това (то сега да же ми дойде на ум това), ми дава едно страхотно удовлетворение. Знаех си, че трябва да започна да пиша пак. Имал съм гореща нужда.
Не чета много на български, не говоря чааак толкова на български, винаги пиша на кирилица, затова сега се опитвам да видя как ще ми тече мисълта сега и колко пъти ще поискам да напиша някоя чуждица.
Това едно на ръка…
Ама сега друга се сещам: аз май нямам кой знае колко добро собствено мнение, а? Някой ще ми каже ли с какво точно ме познава мен ей така да ми каже – това е типично Сашето. Може и да има, аз просто съм oblivious към тия неща. Да толкова ми е завряна главата в задника ми.
Друго исках да подкарам: като цяло още не съм разбрал защо толкова много се съгласявам с другите хора. Защо толкова много казвам ДА и толкова малко НЕ. Да, искам да върви работата, искам да се случват неща, ама… трябва да има НЕ-та за да се намери хубав път. Не може ей така, “айде давай” винаги.
Тая година…
Ей така тая година набрах 3 отбора и общо 14 човека директни репорти и 3 отделни проекта да въртя през мойте ръце. Направо щях да откача, щото тва там не се контролира, тва там се навигира само. И да – много ме научи това, не крашнах. Не се стоварих по лице и да бърнаут-на като куче. Ама все пак. Има нещо там, което още имам да оправям.
Повечко ”НЕ-та” и повечко ”Аз искам“ и нещата ще започнат да стават адекватни. Някак си да се закотвя, че знам къде съм и какво правя и защо го правя.
И като кажа “аз искам” нямам предвид да ида утре на СЕО-то и да кжа ”ей искам .. хикс игрек и зет” ами като стане дума за нещо което на мен ми гори отвътре да бъде свършено тогава да се намеся и да се замеся добре с моята енергия с passion. А на останалите глупости неща да казвам ”не, благодаря”.
Накрая – нищо ново под слънцето дами и господа. Никакво ново учение, просто нужда от още една ретроспекция, рефлекция и отражение на случките и изводите да едни и същи.
Защо обаче искам да задоволявам всичко около мен? Що за комплекс за малоценност извира от мен? От къде на къде Лазаров още не е започнал да си избира нещата сам ами някак си просто всичко се слува около него?
Да не взема да обидя някой? И какво от това? Мен като ме обиждат, ако съм тъп, ще се обидя…
Наслушах се на колеги как говорят зад гърбовете си или нагледах на колеги дето в очите им виждам омраза, завист и направо гняв.
Интерсно, много интересно.
Пече слънце цял ден, а от както се стъмни вали страхотен дъжд.
Уникален ден.
А, да. От 3 дена имам ковид и ми е супер вкъщи да си поседя и да ми стане така хубавичко да си се оправя на спокойствие. Не само тялом ами и духом.
Аххх.