Идея си нямам какво да напиша. Започнах защото си мислех, че само така ще ми олекне. Кое да ми олекне ли? Добър въпрос. Не знам.
Мисля, че изпитвам вина пред себе си и родителите си. Най-вече пред самия себе си. Казвам си, че ще изпълня нещо, а накрая нищо не върша. Не изпълнявам целите, които сам си поставям. Лъжа себе си. Не знам и аз какво правя – искам да разбера. Думите ми са малко трудни за изкарване тази вечер. (Слушам SOAD в момента и викам в съзнанието си докато пиша мирно и спокойно, със спокойно изражение, втренчен в тази дъска пред мен – монитора). От компютрите се затъпява. Искам да пиша с длето върху камък, да мъкна каруца ако ще – не да играя NFS. Омръзна ми – имам чувството, че съм в затвор вътре в себе си и единствения прозорец с решетки се оказва монитора на масата. Пълна безизразност на физическото. Затова и сигурно започва да се скапва. Всичко е само мислено и вътре в мен. Трябва да го измъкна – да ида в гората и да викам и да крещя. Да изкарам емоцията отново извън съзнанието си. Всичко това ми се струва осъществимо по дяволите! Защо не го правя не знам. Пак искам нещо но не правя нищо, за да го постигна. Имам много малко време, за да излезна от това състояние и съм твърдо решен да изляза. Не ми пука какво ще ми струва.
Не искам да губя това, което още не съм взел. Всмисъл не искам да си пропилявам шансовете за по-добро бъдеще с някакви хленчещи реплики. Трябва ми едно добро натупване или нещо наистина силно да ме удари по “главата”, за да се променя. Искам.
Categories