Много пъти съм си мислел, че тъпите (глупави, умствено ограничени) хора живеят много лесно. Радват се и на най-малкото нещо, което направят. Радват се на живота на макс. А аз си блъскам главата в стената и не знам как да си реша уж големите проблеми. Е, не чак проблеми… Абе много мисля за живота… А мразя да го правя сам… Да, така е, тъпите наистина живеят по-добре, те не мислят, нямат комплекси и общо-взето няма за какво да се тревожат. И накрая се явява, че проблема на нас умните, мислещите, е всъщност тва, че много мислим и на всичко намираме кусури. Но как да спра да мисля? как да ‘бъда’ тъпа? Не мога да потисна стремежите, мечтите и идеалите си за едното нищо, за да се впиша в нечий стереотип, само, за да не ме смятат за излишна.
Така че спокс, не си сам и не си единствен 🙂 Което си е утеха и за мен де, че и на моята възраст имало хора, които разсъждават така