Ето на! Отново на линия…, но
тия дни ме обливат странни чувства (“обливат”, мале как звучи само:))) ) нещо ту ми се губи настроението, ту изведнъж изпадам в няква еуфория! Понякога ми е докачливо, друг път толкова съм затъпял, че сам не се понасям. Не знам какво става…
Е все пак не е на такива подскоци. Днес така, утре иначе. Не съм побъркан! Е не, побъркан съм, ама т’ва ся леко друг въпрос. Като в някаква черупка съм или по-скоро дупка с капак – опитвам се да изляза и човъркам аз по ръбовете, ама тъкмо да излезна и падам назад по стълбите чак до края на дупката! Чувствам се притиснат от много неща, като в капан! (Оле, т’ва ми прилича на филма “Матрицата”).
Да ама наистина има нещо такова. Всеки ден едно и също. Цялата работа е в т’ва сам да си правиш веселото, ама сам ли да си разказвам вицове? Имам чувството, че напоследък доста се отчуждих от приятелите си и много ми е мъчно… Не знам за тях какво е… ама аз така се чувствам.
От друга страна има много неща, които могат да ме радват – “слънцето” продължава да грее ли грее!