Мале, мале!

Оле мале! Направо не знам от къде да започна. От толкова време не съм писал и сега искам толкова много работи да разкажа. Е надявам се сега ще имам удоволствието да споделя с теб читателю скорошните ми преживявания. Една голяма “тумба” от случки. 🙂 (Ха-ха като казах тумба се сетих за морето и един рокер как пееше: “Тумба-лумба три в едно, искам твойто колело” – ма т’ва е друга работа). Та така сега искам да ви върна някъде около седмица и половина назад във времето, когато беше събота. К’во ли се е падало тогава…. към 25 март някъде. Със същия този ден мога открия маратона, който си направих дните преди ваканцията. Всичко започна със ставане в 6 сутринта и един бърз душ за закуска. След това последва 4 часово свирене в репетиционната зала в Куматево. Направо беше върха! Много яко си посвирихме с момчетата. И Тая много хувабо пя. Тогава май се запознах с басиста…. мнеее по-късно беше. Та след това на кафе с френдовете и размятай тия китари, глупости.! След това тъкмо си викам ше се прибера в панса и ше полегна малко ама не! Там пак си намерих човек, на когото да върша услуга и стана някъде към 3 часа май.. :/ и се сещам, че имам кум ангажименти и сега ми е свободното време да седна да поуча по нещо. Хванах Химията и до там. Не съм се усетил даже как съм заспал. Мммм сладко, сладко. Събуждам се аз в 17:45 (часът е много важен :)) ) и се сещам, че във 18 часа трябваше да съм на рожден ден. А аз даже не знам къде ще се състои това иначе толкова приятно мероприятие. Почнах да въртя едни телефони нагоре-надолу и накрая се оказа, че даже подарък съм бил купил! Кажи ми няма ли по-яко от т’ва! Бам направо в 7 часа на пощата и оттам с мойта ударната компанийка в Клуб Боро. Отиваме ние там сичко точно, сядаме хапване има ама пийването нещо липсваше (всмисъл имаше само Кока-кола, фанти и сякви други от тоя сорт). Викам си “А, ко стааа тука бе момчета”. Идва Ивето и вика, че ше има бири на корем. Викам “Ооо, перфектно!” И така от седем часа до десет и половина някъде, опънах 6 бири и оркестъра така свиреше, че барабаниста беше спукал вече един барабан, а китариста да не казвам кво беше направил с китарата. Иии много голяма изригвация беше. Ех, ся като се сетя пак ми се ще да идем… Па едни хора играхме, кючеци, скачахме едни пури се въртяха!! И така вечерта свърши в таксито попът към панса. Прибирам се и само гледам ква простотийка да направя. Само, че останалите не бяха на моя хал и хич не им беше до мене, та реших да си легна.
И сега се стига до един доста интересен момент: вечерта на 25 срещу 26 (неделя) се сменя часа с един час напред. Ммм т’ва ми дойде направо като по поръчка! Както се бях почерпил вечерта и както трябваше да ставам пак в 6 и половина ( понеже пък във 8 и 10 трябваше да съм на спирката на панаира! Сега пък се питате защо пък точно там! Ми отговора е точен и ясен: Щото съм на 2ри кръг олимпиада по физика.! Мале, Мале! Събуди ме първо Неделина след това Искра точно две секунди след като затворих на Недито. Часът беше точно 8:10 (а всъщност 7:10 по моя часовник). И както се досещате много съм се зарадвал. След 5 минути обаче вече бях в таксито и хвърчах към панаира. Пристигам аз там – не ги намирам и продължавам славния си път до у-ще “Вапцаров”. Отивам аз само с един химикал. Там беше някво чудо. Нямах представа къде се намирам. Даже не можах да пия едно бързо кафе преди да започнем. Направо ми идваше да стана и да си тръгна! Ама така и не успях, щото не можех да мръдна! Подадоха ми листа със задачите. Поогледах го! Викам си “Тая няма да я бъде!” и след 1 час “уж” мъчене да схвана нещо се родиха няколко формули, които прилежно записах на белия лист и предадох работата си като пълен зубар – 1ви! Без никой да подозира, че аз дори нямам представа за какво иде реч (Както се изразява обичната ни даскалка по История – Илияна Стойчева).
След това исках да се поразведря малко и затова от у-щето до хотел Санкт Петербург ходих пеш. Нямаше полза – единствено кафето е спасението в тоя момент. Качих се на 4ка и се прибрах. Взех си един прекрасен душ, закусих(обядвах, все тая) полегнах малко и дофтасва Крисо в мойта стая. “Аре ставай се оправяй трябва да тръгваме вече”. “Къде бе младеж” – му викам. “Нали щяхме да ходим в Бачково”. И това вече ме израдва много!
И така драги читателю, следващата спирка беше Бачковския манастир. Хванахме автобуса, с който си пътувам по-принцип до вкъщи, ама тоя път малко скъсихме пътя. Аз, Искрето, Крисо, Насето и Ангов – ей ни на – 5орката на разходка. Ми то така и стана де. Поразходихме се едно хубаво из околностите. И след това естествено трябваше да се завърши с едно хубавно хапване и пийване. Забихме се в Джамура на кебабчета и бира. Много приятно занимание. Да можеше ей така по цял ден…..
Прибрахме се благополучно в Пловдив и всеки по живо по здраво и хвана пътя за вкъщи. Само, че ние с Крисо към панса. Прибрах се с невиждано и нечувано, неподозирано и невъобразимо главоболие. Мале, Мале! Веднага 1 аналгин се запъна на гърлото ми по пътя надолу. И веднага се стоварих в леглото. Събудих се към 11 часа. Главоболието вече беше попреминало. Ама веднага се върна като се сетих, че не съм и погледнал даже по един предмет за понеделник. Свят ми се зави не главоболие! Еми к’во да се прави – хванах учебниците. Към 12 май някъде приключих и пак си легнах. В понеделник имахме няколко контролни: по английски, есе по литература и по химия имаше нещо ама не си спомням. На т’ва есе пълни глупости ви казвам, пък на контролната на късмет – Аз не знаех за кво стаа въпрос.
И така се почна седмицата. Тука ше я карам по-накратко. Нямам много спомени от тогава. Ама знам че имаше още една велика репетиция с групата преди петък и един Папаранс. Мноооо яко ви казвам. Пък ако ви кажа, че съм изкарал 4 шестици тия 4 дена!!! Едната, които е на есето по Литература! :))))) . Дойде и дългоочаквания момент – да излезем на сцена. Денят (петък) започна в 6 сутринта с един приятен душ – щото предишната вечер се бяхме почерпили доста стабилно с момчетата! В 7 и половина бях пред Синдикалния Дом. Пренасяхме барабани. Настройвахме китари. Разпъвахме кабели. Беше голяма, ама много голяма лудница. Всеки фучи около тебе и никой не го е*е за другия. Ама както и да е! Правихме саунд чек и сичко мина горе долу нормално. Програмата започна в 10:00. Аз почти нищо не успях да видя, защото бяхме сложени накрая! Много тъпо. Половината зала се изпразни. Ама поне останаха хората, за които наистина си заслужаваше труда! Към 1 часа дойде и нашия ред. Направо се размазах от кеф като излязох на сцената. Някои се бяха панирали толкова, че направо приличаха на дърво! На мен ми беше много яко! С таково удоволствие се показах иззад колисите… Ммм… Пък и като започнах да свиря. Мале мед ми капеше на сърцето! Изсвирихме 2 песни: Anouk – Nobody’s wife и Nirvana – Smells like teen spirit. Супер яко! Цялата публика направо полудя! Всички станаха прави… въобще… магическо беше. Т’ва наистина не може да се опише с думи. Ся се сетих за нещо, което май Алеко Константинов беше написал: “Който има думи да го опише, аз не мога” или нещо от сорта! Само не се смейте – просто сега ми изплува в паметта :). След това ме посрещнаха две магически момичат зад сцената. Те си знаят кои са. :)) Много им благодаря зат’ва че останаха специално заради мен (поне аз така си въобразявам :P) до края на програмата.
След това бях на кафенце приятелчетата и приятелките. 🙂 И след оооооо сега става интерсно!
Прибрах се в панса с Румбата, Ангел и Жиката. Последните двама си тръгнаха веднага. Аз и Румбата решихме заедно да си хванем автобус до Хасково, които също така минава през Първомай, и така с един куршум да убием 2 заека. По последни данни автобуса трябваше да е в 18:30 – да ама не! Сменили са го!!! Сега е вече от 18:00 – вече да знаете. И ся к’во!? Повече автобуси няма! Ше хващаме влак. В 7 часа имало някъв за Първомай, ама кой да се сети, че Хасково е логично да е следващата спирка! Обадих се на наш’те. Те пък като ми се развикаха!!! Някви глупости наливаха, направо ми идваше да ги гръмна от слушалката. Много се ядосах! Питах кондукторката и тя ми каза, че влака минава и през Хасково и просто си продължих билета! Няма лошо! Съобщих на майка ми и се разбрахме да ме чакат на гара Хасково. Те пък хората едни притеснения вкарали…. офф. Както и да е! Първата вечер прекарах на село. След това отидох при братовчетката в Хасково, да и сложа някви игри на новия компютър. Джиткам си аз из някви папки там в компа и изведнъж ми звъни телефона. Брей, Искра. “Утре ще ти дойда на гости”, при което аз: “Добре, къде, как, кога”( е не точно така де, ама нали трябва да е интересно) :). Та в събота спах при леля и в неделя сутринта очаквах среща с Искрето :). Ма то беше един слънчев ден. Мале, Мале.! Много приятно време. Само за разходка из природата и както в нашия случай из центъра на Хасково. Седнахме на слънчице в едно кафе. Направихме си хубаво лафче след това отидохме пред Читалище “Заря”, да се учим на четмо и писмо! Пфффф. Ха-ха-ха.
И след т’ва дойде баща й да ни вземе до Картинг пистата. Имаше някво състезание. И там беше много яко. До сега не бях ходил на такова нещо ама се зарибих. След това имаше уговорка да се прибера направо от картинг пистата, защото чичо ми трябваше да мине по същия път докато се връща от Пловдив. Ама не стана тая и отново се прибрах със семейната кола, която преди това ме беше докарала. После се прибрах (у леля ми), хапнах и се замислих малко: “Оле, ваканцията е започнала, след 2 часа се прибирам на село и ше умра от тъпотия”.
Да Ви кажа и така става! Доста ми е скучно тука. Скъсах струна на китарата няма от къде да си взема нова. Счупило ми се е една част от грифа и няма к’во да правя. Трябва се учи. Абе хора мързи ме – как да ви го кажа по ясно!

Ехеее, аз направо съм се омазал до ушите в букви! Време е да приключвам. Кръц.