Пъстрота и яснота,
Топлите, прекрасни звуци на нощта,
Заливат на потоци пак душата,
Трептяща, горяща,
и търсеща пощада.
Светът се олюлява
Главата ти тежи , а
Тежки ноти носят повече наслада,
Изтръпваш пак приятно, сякаш
Началото и краят са ти ясни,
Отправяш се направо, целеустремено,
Почти съсредоточено,
Там където си почиваш,
И взимаш си дълбоко дъх,
Издишаш и си казваш,
Аз не съм оня стар, пребит, използван и опръскан с кал, бездомен плъх.