Бъдеще от кал

Когато се чувстваш слаб, наистина си такъв. Целия свят е изкривен. Той смята хората, които са уверени в себе си за луди. Не се замисля, че това е ключът истинския успех. Но историята говори. Така е било и така ще бъде ако не го променим.

Вчера почувствах най-огромния си страх. Най-дългото време на страх, в което просто стоиш вцепенен като камък и в същото време като лист, който леко се поклаща дори от отварянето на врата. Паника и страх! Ужасно е само да си представиш как света, който си градил около себе си и си се опитвал да превърнеш в едно огромно високо стъпало за бъдещия ти живот, бива сринат и потъпкан от някой, който няма никаква представа за теб. Единственото му желание е да се играе по неговите правила, които дори той самия не би могъл да спазва. Оф, току що бях грубо прекъснат едно едно подпийнало лице и се разсеях. Правила, които всъщност доста хора не спазват и не уважават. Говорим за хора, които би трябвало да дават пример на поколенията и да – възпитават. Тези хора нямат особено големи изградени морални ценности, щом потвърждават тезата, че се държат като деца в предучилищната и се издават един друг и лъжат като долни циганета. Лъжат, преувеличават, изопачават, преиначават, лижат задници, глупави са (не тъпи – глупави) и на всичкото отгоре алчни, надъхани с голямо самочувствие, но като опре ножа до гърлото се държат така сякаш вече са им го прерязали. Пълен фалш. Долна преструвка, която си заслужава да бъде изобличена, но няма как. Другия фактор тук е властта. Властта е даже най-големия фактор. Самата йерархия на властта ме кара да се чувствам заключен в стая без прозорец като знам че аз съм най-долу в нея. Да. Най-долу. И мога да бъда мачкан тъпкан от другите, които стоят по нагоре.
Сякаш аз съм легнал, потънал в кал, пред огромни каменни стълби, на които на всяко едно стъпало е застанало едно огромно мазно, тлъсто същество, което има две лица – едното е да ми се дзвери и да ми заповядва, а другото да любезничи на горното. Да обаче тая кал е доста, а ония си стоят на една стълба и си мислят, че имат кой знае какво – парче камък. Аз имам доста кал, която мога да моделирам и да и придавам форми каквито си искам. Единственото условие е да не пръскам на първата стълба, щото ако се разчуе из горните стълби може да ми изпратят някой да ми изсуши калта още недообработена… Затова ще се налага да работя тихо и мирно върху проекта си от кал… Нищо, така ще имам повече материал за бъдещето.