Смееха се и се радваха като малки безгрижни деца, стари познайници, изгубили се във вечнотта. Нищо не можеше да наруши спокойствието им в този сублимен момент. Шегуваха се, закачаха се и се разбираха с поглед. Докосваха се нежно. Опитваха се да бъдат все по-близки. Телата им се опознаваха. Ток минаваше, там където се ръката му стигаше нейната. Електро импулси, които двамата обожаваха да предизвикват. Триенето и топлината, макар и в една гореща лятна нощ, не ги притесняваше. Напротив – тя дори помагаше и усилваше усещането за близост с градусите си, помагайки на телата им да се запоят за момент. Момент на обмен. Топлинна реакция. Физика и химия. Биология и закони на вселената се проявяваха между тези две тела, движени от сила по-силна от самите тях. Трептяха на една честота и температурата все повече растеше. Топлина която идва от първичното, от най-съкровеното и дълбоко кътче на душата. Танцува, трепти и не спира. Говори с езика на вселената и всичко мета физично необяснимо още на модерната наука. Пасващи си като две части на медальон, отдавна загубен във вечността – открит в сегашното. Електрическата верига се затваря и лампичката светва. Процепи се отварят във физичния свят и оттам се излива енергия страшна. Изведнъж всичко засиява. Частиците се ускоряват, светлина започва да облъчва пространството около тях. Сила неземна се отприщва и пъстри цветове огряват нощта. Усещат пълно освобождение от телата си, енергията между тях започва да прелива. Завъртат се, увиват се различни цветове в снопчета, кълбенца и разновидни фигури започват да хвърчат. Хоризонтът се изчиства. Зад отприщените навсякъде фигурки се показва чистата бяла светлина…
Най-яркото слънце изгря през нощтта.