Лягам да заспивам, че да ставам да отивам.
Пак да бързам – хайде не?
А сърцето ми ме дърпа –“Искам, бе!”
Чакай де, сърце, къде така? Да се хванем за ръка…
Искаш всичко, знам.
Не се подлъгвай в скоростта, мъти погледа ти тя.
Чуло песента си, някой друг да му я пее
много ясно, че ще драскаш, викаш, ще полудее!
Затвори очи, помълчи замалко ти, и ще видиш всичко отстрани.
Свбодно си накрая, сякаш вързано било…
Има истина една и ще трябва да ти я призная:
края е незнаен и начало е това
на всичко що си искало, мечтало,
ти сърце, със теб сияя.
Аз не мога да виня,
за секундичка дори,
че искаш да прескочиш граници, нали?
Не се смирявай, давай смело,
няма кой да те откаже!
Само знай, че разумът е твой приятел,
мъничко поне се вслушай – “А? Какво? Предател?”
Няма нищо, затвори очи, наспи се,
а слъцето като изгрее – усмихни се
“Знам си аз какво усещам, как добре ми е така,
силно съм, спокойно съм, недей се муси,
просто ти така не си ме виждал досега…”