София.
Столицата на държавата, в която съм роден. Тва няма нищо общо.
Ще ми се да напиша нещо интересно. но музата не тече. И това е ОК; отдавна не съм писал.
Седя си на терасата и слушам звуците на града. По определение е шум, защото са много звуци и неясни. Но ако се вслушаш в някой определен, успяваш да го изолираш и разбереш поне малко какво се случва, някъде.
Пътешествието ми е продължително и далечно.
Аз излязох с колесницата на първата виделина и преминах през пустините на много светове, оставяйки следите си върху не една звезда и планета.
Най-безкрайно е пътуването до самия себе си и най-сложно е изкуството, което води до онази крайна простота на една мелодия.
Пътешественикът ще почука най-напред по всички чужди порти, за да стигне и до своята; ще преброди всички външни светове, за да намери най-накрая своята най-вътрешна светиня.
Моите очи се скитаха на шир и длъж, преди да ги затворя и да кажа: – Ти си тук!Рабиндранат Тагор